Природните и исторически забележителности са нещо напълно обичайно за района на село Карлуково, което е обитавано от човешки същества още по време на древността. Викторова лъка се явява най-известният православен манастир в страната по време на Второто българско царство, което означава в епохата на Средновековието. Средновековната църква Успение Богородично също възниква по това време и се намира близо до манастира, а последният слой стенописи в храма трябва да се отнесе към началото на седемнадесетото столетие. Годината е 1602-ра, като по това време България вече се намира под турско робство. Св. Марина и Св. Никола са два от общо трите скални манастира, които възникват приблизително по време на големия манастир и черквата. Света Троица не бива да се изключва от църковния списък -тя е последна от общо петте църкви в селото. Всичко това говори за високо културно и историческо наследство, позволило на България да се съхрани през годините като държава.
Областта Мроморчина приютява Карлуково по време на Втората българска държава, но най-вече по време на османското робство. На български областта се нарича Мраморница, но няма разлика в наименованията, възможно е да се срещне и по двата начина. Освен като село, населеното място е известно още и като център на едноименното кметство. Не бива да се забравя и болничното заведение със същото име, в което се лекуват хора с проблеми от психическо естество. Името на болницата се споменава в добре известния български сериал Адаптация, музиката за който е писана от Стефан Димитров. Песента се изпълнява от Васил Найденов, а текстът е на Иван Пейчев. Родом от тук е един от най-добрите композитори на народна музика и автор на хора Дико Илиев. Той написва Скок и Дунавско хоро, с което си спечелва слава не само на местна почва. На него е кръстено местното читалище, което е регистрирано под номер 894 в културното министерство на страната. Към момента то е действащо и притежава библиотека, която съхранява близо 11 200 тома книги. Няма данни дали в селото се провеждат редовни събития като събори или концерти, но то е достатъчно популярно заради Дико Илиев и красивата природа.
Приютът за душевно болни с името на село Карлуково е официално открит през 1920-ра година, а това става със съдействието на българската православна църква. Необходимо е тя да даде съгласието си поради близостта на болницата до карлуковския манастир. ДПБ е абревиатурата на Държавна психиатрична болница, с построяването на приюта към която се поставя начало на нейното съществуване. През 2012-та болничното заведение отбеляза своя сто и десет годишен юбилей, а за нея пише и авторът Калин Терзийски в своя роман Лудост. За публиката не е тайна, че този писател има лекарска диплома и работи именно там в първите години от кариерата си. Болницата е разположена на сравнително близко разстояние и до гарата, а що се отнася до църквата Успение Богородично, тя е в пределите на болницата. Димитър Ненчев е също родом от тук, но за разлика от Диков не успява да стане композитор. За сметка на това е виден представител и член на българската комунистическа партия.
